стачка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на стачка
основно – организирано спиране на работата от страна на работници или служители с цел постигане на икономически или политически искания.
2. Значение на стачка
правен – гарантирано от закона право на работниците да прекратят трудовата дейност за подобряване на условията на труд.
3. Значение на стачка
полит. – вид протест и форма на обществено недоволство, насочен към натиск върху работодателя или властите.
4. Значение на стачка
спец. – генерална стачка – обхващаща голяма част от работещите в страната с политически елементи; окупaционна стачка – запълване на предприятието от стачкуващите.
5. Значение на стачка
разг. – колективно спиране на работа, често организирано от профсъюзи.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Стачка думата е женско съществително име от второ склонение с множествено число ста̀чки. образува се чрез суфикс -ка от глагола стачвам (от ста̀я) и означава действие. членува се като ста̀чка, ста̀чката, ста̀чките; ударението е на първата сричка во всички форми.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Стачка употребява се предимно в обществено-политически, правен и медиен контекст за описание на трудови конфликти. уместна е в официални текстове, новини и разговорен език при обсъждане на социални протести. обхваща регистри от неутрален до публицистичен, рядко в литературния език извън исторически описания.
Семантична характеристика
Стачка семантичното поле обхваща трудови протести, социална борба и колективно действие с конотации на солидарност и конфронтация. асоциира се с профсъюзи, по-добри заплати и права на работниците, често с преносни значения за всеки вид спиране или бунт. в българската култура свързана е с исторически събития като стачките преди 9 септември 1944 г.
Типични словосъчетания
Стачка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: