срок – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на срок
основно – определен период от време, в който трябва да се извърши нещо
2. Значение на срок
правен – предвиден законов или договорен период за изпълнение на задължение
3. Значение на срок
финанс. – период на заем или инвестиция, до който се изплаща
4. Значение на срок
мед. – нормален период на бременност или развитие
5. Значение на срок
разг. – край на живота или дейността на нещо
Граматична характеристика
Морфологични особености
Срок съществително име от мъжки род, образувано с наставка -ок от корен срок-. склонява се по i-ти тип: ед.ч. срок, срока, срока, срокът, срокове; мн.ч. срокове, сроковете, сроковете, сроковете. приема пълен член в подлогова функция (срокът е реален). ударението е на първата сричка и остава непроменено при склонение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Срок употребява се в официални, правни и административни контексти за обозначаване на временни граници. често се среща в договори, закони и делова кореспонденция. в разговорния език е неформално, но в професионални среди е задължително точно. обхваща формални и технически регистри, избягвайки емоционални или поетични изрази.
Семантична характеристика
Срок влиза в семантичното поле на времето и задълженията с конотации на ограниченост и необходимост. асоциира се с дисциплина, контрол и последствия при неизпълнение. има преносни значения като ‘животен период’ в разговорен контекст. културно се свързва с бюрокрация и правни норми в българската реалност.
Типични словосъчетания
Срок се среща в следните типични словосъчетания и фрази: