спор – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на спор
Основно значение – словесно или физическо противопоставяне между две или повече страни по даден въпрос.
2. Значение на спор
За животни – конфликтно взаимодействие между животни за територия, храна или ранг, изразяващо се чрез заплашителни пози, звуци или физическа борба.
3. Значение на спор
В правото – разногласие между страни, което може да бъде разрешено по съдебен или извънсъдебен ред.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Спор е съществително име от мъжки род, единствено число. членува се с пълен член -ът (спорът) и кратък член -а (спора). множественото число е спорове, а членуваната форма е споровете. думата е от праславянски произход и е свързана с глагола „споря“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Спор е широко употребявана дума в българския език, присъстваща във всички функционални стилове. в зоологията описва конфликтните взаимодействия между животни, които не винаги достигат до физическа борба. думата е изключително продуктивна и образува множество производни — спорен, спорещ, безспорен. среща се в множество фразеологизми и устойчиви изрази.
Семантична характеристика
Спор принадлежи към семантичното поле на конфликта и комуникацията. в контекста на животинския свят обхваща широк спектър от поведения — от демонстрация на сила до преки физически сблъсъци. думата предполага наличие на поне две противоположни страни. семантично е свързана с понятия като „конфликт“, „разногласие“ и „съперничество“.
Типични словосъчетания
Спор се среща в следните типични словосъчетания и фрази: