спокоен – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на спокоен
основно – Който не е възбуден, напрегнат или тревожен; в състояние на спокойствие и равновесие
2. Значение на спокоен
основно – Без бурни проявления; протичащ спокойно и тихо
3. Значение на спокоен
преносно – Снизходителен; показващ отношение на разумност и снизхождение
Граматична характеристика
Морфологични особености
Спокоен прилагателно име от мъжки род, единствено число, членувано в определена форма (спокойният). склонява се по трета схема за прилагателни имена (спокоен, спокойна, спокойно, спокойни). образувано е от древния корен с префикс спо- и суфикс -оен. в кратка форма се употребява предикативно (той е спокоен), а в дълга форма – атрибутивно (спокойният човек). допуска степенуване: по-спокоен, най-спокоен.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Спокоен прилагателното ‘спокоен’ се употребява в официални, разговорни и книжовни контексти за описание на емоционално състояние или характеристика на явления. често се среща в психологическата терминология, художествената литература и ежедневния език. уместно е в спокойна, неопасна атмосфера, както и при описание на характерни черти на личности. регистърът варира от книжовен до разговорен, в зависимост от контекста. използва се както в положителна, така и в неутрална оценка.
Семантична характеристика
Спокоен думата ‘спокоен’ се свързва със семантичното поле на емоциите и психичното състояние, обозначавайки абсентността на тревога и напрежение. конотира позитивна оценка и хармония, често асоциирана със мъдрост и разумност. има преносно значение, свързано със снизходителност и показване на разумност в межличностните отношения. антонимите ѝ – напрегнат, възбуден, тревожен – подчертават противоположния емоционален полюс. культурно е наследена от философската традиция на изтъка и западното разбиране за балансираност.
Типични словосъчетания
Спокоен се среща в следните типични словосъчетания и фрази: