соло – Значение на думата в българския речник

съществително име, средeн род; наречие
со̀ло

Какво означава?

1. Значение на соло

Музика – Музикално изпълнение от един-единствен музикант или певец, без придружаване на други изпълнители или с минимален съпровод.

2. Значение на соло

Музика – Част от музикална композиция, в която един инструмент или глас изпълнява водещата роля, докато останалите акомпанират.

3. Значение на соло

Преносно – Самостоятелно, индивидуално действие; нещо, извършвано от един човек без помощта на други.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Соло е неизменяемо съществително име от среден род и наречие. Като съществително не се членува и не образува множествено число. Думата е заемка от италиански (solo — сам, единствен), произлизаща от латинското solus. Може да се използва и като наречие (пея соло) и като определение (соло партия).

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Соло е широко разпространена дума в музиката и ежедневната реч. В музикалния контекст означава самостоятелно изпълнение или водеща партия. В разговорната реч се използва в преносен смисъл за самостоятелно действие. Думата е напълно усвоена в българския език и се среща във всички функционални стилове — от концертни програми до ежедневна комуникация.

Семантична характеристика

Соло семантично се основава на идеята за „единственост“ и „самостоятелност“. В музиката солото подчертава индивидуалното майсторство на изпълнителя, като го отделя от групата. Преносното значение запазва тази идея — да направиш нещо „соло“ означава да го направиш сам. Думата носи положителни конотации на виртуозност и независимост.

Типични словосъчетания

Соло се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Китарно соло в средата на песента.

Тя пее соло в църковния хор.

Соло изпълнение на цигулка.

Импровизирано соло на саксофон в джаз клуба.

Той реши да пътува соло из Европа.