сметка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на сметка
Финанси – Банкова регистрация, по която се водят парични постъпления и плащания на титуляра; разплащателна или спестовна сметка.
2. Значение на сметка
Счетоводство – Регистър, в който се отразяват стопанските операции по дебита и кредита за определен обект на отчитане.
3. Значение на сметка
Общо значение – Документ, в който е посочена дължима сума за получени стоки или услуги; фактура.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Сметка е съществително име от женски род, единствено число. Членуваната форма е сметката. Множественото число е сметки, а членуваната му форма е сметките. Думата е домашна по произход и се скланя по правилата за съществителни от женски род на -а. От нея произлизат производни като сметководство и сметкоразпоредител.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Сметка е изключително многозначна дума, използвана във всички стилове на българския език. Във финансовия контекст тя обозначава банкова сметка за съхранение и управление на парични средства. В разговорната реч сметка означава дължимата сума в ресторант, магазин или за комунални услуги. Думата участва в множество устойчиви изрази като „водя сметка“, „давам си сметка“, „на моя сметка“.
Семантична характеристика
Сметка обхваща широко семантично поле, свързано с отчитане, пресмятане и финансови операции. В банковия контекст тя обозначава инструмент за управление на парични средства. В ежедневния живот думата означава документ за плащане или самото пресмятане. Семантично сметката предполага количествено определяне и финансова отговорност.
Типични словосъчетания
Сметка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: