смърт – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на смърт
В митологията – космическа сила или персонифицирано същество, което прекратява земния живот, често изобразявано като скелет с коса.
2. Значение на смърт
В общ смисъл – окончателно прекратяване на жизнените функции на организъм, край на биологичния живот.
3. Значение на смърт
В преносен смисъл – край, гибел или пълно унищожаване на нещо — идея, институция, цивилизация.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Смърт е съществително име от женски род, единствено число. не се употребява в множествено число в основното си значение. членуваната форма е смъртта. думата е от праславянски произход. завършва на съгласна, което е нетипично за женски род. в изречението функционира като подлог или допълнение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Смърт е основна дума в българския език с широка употреба. в митологията е персонифицирана като същество или сила, управляваща прехода между живота и отвъдното. в българския фолклор смъртта е често срещан образ в приказки и легенди. стилистично е неутрална, но в поетичен и религиозен контекст придобива тържествен характер. участва в множество фразеологизми.
Семантична характеристика
Смърт е фундаментално понятие в митологията и философията. противопоставя се на живота като негова антитеза. в митологиите смъртта е резултат от грехопадението или наказание от боговете. семантично е свързана с понятията за край, тленност, отвъдно и прераждане. в циклическите митологии смъртта е необходимо условие за новото раждане.
Типични словосъчетания
Смърт се среща в следните типични словосъчетания и фрази: