слух – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на слух
основно – Способност у човека и животните да възприемат звук.
2. Значение на слух
музик. – Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия и музикални звукове.
3. Значение на слух
прен. – Мълва, новина, която се разпространява, обикновено още непотвърдена.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Слух съществително име от мъжки род, първи тип склонение. в единствено число има форми: слух (основна форма), слуха (непълен член), слухът (пълен член). множественото число образува: слухове или (два) слуха. прилагателното образувание е слухов, слухова, слухово. думата е производна и се отнася към доста стабилна лексикална категория с дълга традиция в българския език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Слух употребява се както в научно-технически контекст за обозначение на физиологичното сетиво, така и в музикални и артистични среди за описание на способност за музикално възприемане. в преносното си значение се използва широко в медийния и разговорния език. думата е неутрална и уместна в официални, полуофициални и разговорни регистри. често се среща в медицински текстове, музикални дискусии и публицистика.
Семантична характеристика
Слух семантичното поле на думата обхваща както физиологичния аспект на звуковото възприемане, така и артистичното разбиране за музика. в преносното си значение се асоциира с разпространението на информация и слухотворство. конотациите варират от положителни (острият слух на музиканта) до отрицателни (разпространението на недоказани слухове). думата отразява богата культурна традиция на разпознаване на звука както в естественото, така и в социалното поле.
Типични словосъчетания
Слух се среща в следните типични словосъчетания и фрази: