скорбут – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на скорбут
мед. – Заболяване, причинено от недостиг на витамин C, характеризиращо се с кървене на венците, разхлабване на зъбите и подкожни кръвоизливи
2. Значение на скорбут
ист. – Болест, която често е засягала моряците при дълги морски пътувания поради липса на пресни плодове и зеленчуци
3. Значение на скорбут
прен. – Състояние на изтощение или упадък поради лишения
Граматична характеристика
Морфологични особености
Скорбут съществително име от мъжки род, единствено число. Склонява се по първо мъжко склонение с окончания -а в определителна форма и -ът в неопределителна. Членува се с постпозитивен член -ът (скорбутът). Множественото число се образува с окончание -и (скорбути). Думата е заемка от латински и запазва специфичната си фонетична структура.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Скорбут използва се предимно в медицински и исторически контекст. Среща се в научни текстове, учебници по медицина и история, както и в литературни произведения, описващи морски пътувания. В съвременния език се употребява рядко в преносен смисъл за описание на състояние на лишения. Принадлежи към книжовния регистър и специализираната медицинска терминология.
Семантична характеристика
Скорбут думата принадлежи към семантичното поле на болестите и медицинските термини. Асоциира се с исторически морски експедиции, лишения и недохранване. В културен план се свързва с епохата на великите географски открития и страданията на моряците. Носи конотации на тежко заболяване и исторически контекст, като се използва и метафорично за описание на упадък или изтощение.
Типични словосъчетания
Скорбут се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
