силикон – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на силикон
спец. – полимерно съединение на силиция – еластичен материал с широко приложение при изработването на изолатори, топлоустойчиви изделия и др.
2. Значение на силикон
хим. – синтетичен полимерен материал, съдържащ силиций, кислород, водород и въглерод, характеризиращ се с термоустойчивост и водонепропускливост.
3. Значение на силикон
техн. – полимерна органична паста (лепило), получена на базата на силиция, използвана като лепило или уплътнител.
4. Значение на силикон
мед. – материал, използван в пластичната хирургия за импланти и медицински приложения.
5. Значение на силикон
разг. – еластичен материал за запълване на фуги и щели в строителството.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Силикон силикон е съществително име от мъжки род, използвано само в единствено число. склонява се по тип 7: си-ли-ко̀н (ед.ч.), си-ли-ко-на (непълен член), си-ли-ко-нът (пълен член), си-ли-ко-ни (мн.ч.), си-ли-ко-ни-те (членувано мн.ч.). образува прилагателно силиконов, силиконова, силиконово, силиконови.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Силикон употребява се предимно в специализирани контексти като химия, техника, медицина и строителство. уместна е в научни текстове, техническа документация и разговорен език при обсъждане на ремонти или козметични процедури. обхваща формални и неформални регистри, но избягва се в литературния език поради техническия си характер.
Семантична характеристика
Силикон семантичното поле обхваща синтетични полимери с еластични свойства и висока устойчивост към температури, вода и химикали. асоциира се с модерни технологии, импланти и уплътнители, често с преносни конотации за изкуственост в козметиката. в българския контекст се смесва понякога със силиций поради графично сходство, но остава ясно разграничена в техническите области.
Типични словосъчетания
Силикон се среща в следните типични словосъчетания и фрази: