щенец – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на щенец
основно зоол. – Малко кученце; новородено или на възраст до няколко месеца куче. По-книжовна и леко архаична форма от „кутре“. Използва се в литературата и в по-официалния зоологичен дискурс.
2. Значение на щенец
разг. нар. – В народни говори — кученце, малко куче; галено обозначение. „Хубав щенец“ — комплимент за красиво кутре. В някои региони на България е по-разпространена от „кутре“.
3. Значение на щенец
прен. разг. – В преносен смисъл — малко и беззащитно; някой, който изисква грижа и защита. „Като щенец е“ — за малко, нежно и зависимо същество.
4. Значение на щенец
фолкл. нар. – В народните приказки и поговорки — малко куче като персонаж. Образ, свързан с невинност, игривост и симпатия.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Щенец е съществително име от мъжки род, единствено число; членува се с -ът/-а (щенецът, щенеца). Множествено: щенци, щенета. Думата е праславянска по произход, сродна с руското „щенок“. Граматически е регулярна. Стилистично е книжовна до диалектна.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Щенец се употребява в книжовен и диалектен регистър. В градската реч е по-рядка от „кутре“. В литературата и народните текстове е честа. Стилистично е неутрална до архаична.
Семантична характеристика
Щенец принадлежи към семантичното поле на животните и малките същества. Конотациите са положителни — невинност, галеност, симпатия.
Типични словосъчетания
Щенец се среща в следните типични словосъчетания и фрази: