щавя – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на щавя
основно занаят. – Обработвам животинска кожа с химически вещества (танини, соли), за да я превърна в кожа за производство на обувки, дрехи, чанти и други изделия. Основният занаятчийски процес в кожарската индустрия, познат от хилядолетия.
2. Значение на щавя
разг. прен. – В преносен смисъл — изтощавам, измъчвам, подлагам на тежко изпитание. „Животът ме щави“ — означава „животът ми създава тежки изпитания, които ме закаляват и изморяват“.
3. Значение на щавя
прен. жарг. – Бия, налагам, „обработвам“ някого с юмруци или друго физическо насилие. „Ще те щавя!“ — заплаха за бой, оприличавана на обработката на кожа.
4. Значение на щавя
диал. нар. – В народните говори — работя упорито, изморявам се, мъча се. „Щавя се цял ден“ — работя без почивка и съм изморен.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Щавя е глагол от несвършен вид, II спрежение. Спряга се: щавя, щавиш, щави, щавим, щавите, щавят. Свършен вид: ощавя. Минало свършено: щавих. Повелително: щави! Причастие: щавен, щавещ. Отглаголно съществително: щавене. Думата е праславянска по произход, свързана с *ščaviti (обработвам, чистя). От нея са образувани производни: щавач (занаятчия), щавачница (работилница), щавен (обработен). Граматически е напълно регулярна.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Щавя в буквалната си употреба е специализирана занаятчийска дума — среща се в кожарската индустрия и в описания на традиционните занаяти. В преносна употреба е по-жива — „животът го щави“, „времето щави“. В разговорен жаргон „ще те щавя“ е заплаха за бой. В литературата се среща в реалистични описания на занаятчийския бит. Стилистично варира от специализирана до народна и разговорна.
Семантична характеристика
Щавя принадлежи към семантичното поле на занаятите, обработката и в преносна употреба — на страданието и закаляването. Конотациите му в преносна употреба са негативно-интензивни — изморяване, мъчение, изтощение. Семантично пренася идеята за „обработка чрез натиск и време“, която от кожите се прехвърля върху хората. Културно е свързана със старинния занаят на щавенето, който е бил важен в българските градове от Възраждането.
Типични словосъчетания
Щавя се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
