щавач – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на щавач
основно занаят. – Занаятчия, който се занимава с щавене на кожи; специалист по обработка на животински кожи за получаване на готова кожа. Синоним на „кожар“ или „табак“ в по-стария български език.
2. Значение на щавач
индустр. спец. – Работник в кожарска фабрика или щавачница, участващ в технологичния процес на щавене. В съвременната индустрия е специализирана професия с конкретни задължения в обработвателната линия.
3. Значение на щавач
истор. етногр. – В традиционния бит — занаятчия в специализирани селища или градски квартали. В много български градове е имало „Табашки“ или „Кожарски“ квартал, където са работили щавачите.
4. Значение на щавач
прен. разг. – В ироничен смисъл — човек, който „обработва“ някого чрез натиск, критика или манипулация. „Той е щавач на душите“ — за човек, който измъчва емоционално другите.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Щавач е съществително име от мъжки род, единствено число; членува се с определителен член -ът/-а (щавачът, щавача). Множествено число е щавачи, с членна форма щавачите. Думата е образувана от глагола „щавя“ + наставка -ач, която образува имена за лица, упражняващи дадена професия (срв. „пазач“, „ковач“). Образува женска форма щавачка. Граматически е напълно регулярна.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Щавач се употребява в специализиран, етнографски и исторически регистър. В ежедневна реч е рядка — повечето хора казват „кожар“. В исторически и етнографски описания на градския бит е стандартен термин. В индустриалния контекст е професионално обозначение. Стилистично е неутрална до архаична.
Семантична характеристика
Щавач принадлежи към семантичното поле на занаятите и професиите. Конотациите му са неутрални. Семантично обозначава конкретна занаятчийска специализация. Културно е свързан с българската възрожденска градска култура и с традиционните занаяти.
Типични словосъчетания
Щавач се среща в следните типични словосъчетания и фрази: