щастливост – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на щастливост
основно книж. – Качеството на това да бъдеш щастлив; състояние на щастие като постоянна черта на характера или живота. По-книжовен и по-абстрактен синоним на „щастие“.
2. Значение на щастливост
психол. спец. – В психологията — субективно усещане за удовлетворение и благополучие; мерима чрез психологически тестове „степен на щастливост“. „Индекс на щастливост“ — показател в социологията.
3. Значение на щастливост
прен. книж. – Способност да се радваш и да намираш щастие в живота; вродена склонност към радост и оптимизъм. „Нейната щастливост е заразна“ — тя прави хората около нея по-щастливи.
4. Значение на щастливост
фил. спец. – Във философията — концепт, изследван от Аристотел до съвременната позитивна психология; обект на множество теории за „добрия живот“.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Щастливост е съществително име от женски род, единствено число; членува се с -та (щастливостта). Образувана от „щастлив“ + наставка -ост. Граматически е регулярна. Стилистично е книжовна.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Щастливост е по-книжовна и по-рядка от „щастие“. Среща се в психологически, философски и литературни текстове. Стилистично е абстрактна и научна.
Семантична характеристика
Щастливост принадлежи към семантичното поле на емоциите и психологическите състояния. Конотациите са положителни. Семантично е абстракцията на „щастлив“.
Типични словосъчетания
Щастливост се среща в следните типични словосъчетания и фрази: