щастливо – Значение на думата в българския речник

прилагателно име, среден род / наречие
щастлѝво

Какво означава?

1. Значение на щастливо

основно разг. – Средната форма на прилагателното „щастлив“; което е в състояние на щастие. „Щастливо дете“ — дете, което се радва на живота.

2. Значение на щастливо

нареч. разг. – Като наречие — по щастлив начин, с радост и удовлетворение. „Живеем щастливо“ — типичен израз за хармоничен живот.

3. Значение на щастливо

прен. книж. – Благополучно, сполучливо, успешно. „Щастливо приключи пътуването“ — означава, че е завършило добре. „Щастливо преодоляване на трудностите.“

4. Значение на щастливо

прен. фразеол. – Във фраза „щастливо случайно“ — по благоприятно стечение на обстоятелствата. „Щастливо избегна беда“ — случайно, но с положителен резултат.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Щастливо е средна форма на прилагателното „щастлив“; употребява се и като наречие. Членувана форма: щастливото. Граматически е регулярна.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Щастливо е изключително честа дума в ежедневна реч, в литература, в поздравления. „Живяха щастливо до края на дните си“ — класически финал на български приказки. Стилистично е неутрална и позитивна.

Семантична характеристика

Щастливо принадлежи към семантичното поле на емоциите. Конотациите са изключително положителни.

Типични словосъчетания

Щастливо се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

живеят щастливо
щастливо завърши
щастливо дете
щастливо избегна

Свързани думи и синоними