щастливец – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на щастливец
основно разг. – Щастлив човек; този, който е доволен от живота и изпитва пълнота на щастието. „Истински щастливец“ — човек, който се радва на живота и е в хармония с обстоятелствата си.
2. Значение на щастливец
разг. фамил. – Късметлия; човек, на когото съдбата е благосклонна. „Щастливец — спечели от лотарията!“ — израз на признание към някой, на когото се е усмихнала съдбата.
3. Значение на щастливец
прен. ирон. – В ироничен смисъл — човек, който се оплаква без основание; „щастливец“-ирония насочена към някой, който има добър живот, но не го цени. „Голям щастливец! Какво още иска?“
4. Значение на щастливец
прен. книж. – В литературен контекст — архетип на „блажения“, на хармоничния човек; често в контрапункт с „нещастник“. „Щастливците от приказката“ — герои, чиято съдба завършва добре.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Щастливец е съществително име от мъжки род, единствено число; членува се с определителен член -ът/-а (щастливецът, щастливеца). Множествено число е щастливци, с членна форма щастливците. Образувано от „щастлив“ + наставка -ец. Женска форма: щастливка. Граматически е напълно регулярна.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Щастливец се употребява в разговорен и литературен регистър. В ежедневна реч е честа — „късметлия“, „щастливец“ са почти синоними. В ироничен контекст е често използвана. В литературата е чест персонаж. Стилистично варира от неутрална до иронична.
Семантична характеристика
Щастливец принадлежи към семантичното поле на емоциите и личностните характеристики. Конотациите му са преимуществено положителни — радост, късмет, благословение. Културно е свързан с универсалната идея за щастието като висша човешка ценност.
Типични словосъчетания
Щастливец се среща в следните типични словосъчетания и фрази: