шмекер – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на шмекер
основно разг. – Хитрец, мошеник, измамник; човек, който постига целите си чрез нечестни, лукави средства, измами или съмнителни сделки. Една от най-разпространените думи за хитро-нечестен тип в съвременния български език.
2. Значение на шмекер
прен. жарг. – Самоуверен, нагъл, „пич“ тип, който се прави на „по-голям“ от обикновения човек; хитър и манипулативен в общуването. Често с амбивалентно отношение — едновременно осъждащо и възхитено.
3. Значение на шмекер
обидно жарг. – Безпринципен, безчестен търговец, политик или бизнесмен; този, който се занимава със съмнителни сделки. „Голям шмекер“ — често с двусмислено възхищение.
4. Значение на шмекер
прен. разг. – В шеговито-приятелски контекст — възхитително-укорителен израз за някой, който е „хитро успял“ в нещо. „Какъв шмекер!“ — между завист и възхищение.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Шмекер е съществително име от мъжки род, единствено число; членува се с определителен член -ът/-а (шмекерът, шмекера). Множествено число е шмекери, с членна форма шмекерите. Думата е заемка от немското „Schmecker“ („дегустатор“) през идиш „shmeker“ („хитрец, мошеник“) и руско-еврейския жаргон, навлязла в българския език през XX век. Образува женска форма шмекерка. Производни: шмекерия, шмекерувам, шмекерлък, шмекерски. Граматически е напълно регулярна. Стилистично е разговорна, амбивалентна — между обидно и възхитено.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Шмекер се употребява в разговорен регистър и има уникална амбивалентна употреба — едновременно обидна и възхитителна, в зависимост от контекста и тона. „Какъв шмекер!“ може да означава както „мошеник, в когото не може да се вярва“, така и „хитрец, който винаги намира начин“ с лек оттенък на завист. Особено в политически и бизнес контекст е често срещана за съмнителни сделки и хитро-нечестни практики. „Политически шмекери“ е много популярен израз. В съвременната градска и младежка реч е изключително честа. В литературата и киното е универсална. Стилистично варира от негативно-обидна до полу-възхитителна.
Семантична характеристика
Шмекер принадлежи към семантичното поле на хитростта, мошеничеството и моралните оценки. Конотациите ѝ са амбивалентни — пейоративни в сериозен контекст, полу-възхитителни в шеговит. Семантично се изгражда върху концепта „хитрост, лукавост, способност за манипулация“. Тази амбивалентност — едновременно осъждане и възхищение от хитростта — е типична за пост-социалистическата българска култура, в която нечестните успехи често се възприемат с двойно отношение. Културно е свързана с младежката, кафенената и градската неформална реч. По сила в обидно значение е по-мека от „измекяр“, но в шеговито — по-лека и приятелска.
Типични словосъчетания
Шмекер се среща в следните типични словосъчетания и фрази: