шалфей – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на шалфей
основно – Многогодишно ароматно растение от семейство устноцветни с лечебни свойства
2. Значение на шалфей
кулин. – Подправка, получавана от сушените листа на това растение
3. Значение на шалфей
мед. – Лечебно растение, използвано в народната и официалната медицина
4. Значение на шалфей
декор. – Декоративно градинско растение с виолетови или бели цветове
Граматична характеристика
Морфологични особености
Шалфей мъжки род, еднина, склонява се по първо мъжко склонение с основни форми шалфей – шалфея – шалфея. Членува се с определителен член -ят: шалфеят. При словообразуване дава производни като шалфеев (прилагателно), шалфейка (женски род, разговорно). Има и форма за множествено число – шалфеи, но се употребява рядко.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Шалфей употребява се предимно в медицински, кулинарен и ботаничен контекст. Среща се в специализирани текстове за лечебни растения, рецепти за готвене, градинарски ръководства и народномедицински съвети. В ежедневната реч се използва при говорене за подправки, билкови чайове и домашно лечение. Думата е неутрална стилистично и принадлежи към книжовния речник.
Семантична характеристика
Шалфей семантично се свързва с други лечебни растения като мента, риган, мащерка и влиза в полето на ароматичните билки. Конотира здраве, природност, традиционна медицина и ароматност. В културен план се асоциира с билколечение, градинарство и средиземноморската кухня. Думата носи положителни асоциации, свързани с естественост и полезност за здравето.
Типични словосъчетания
Шалфей се среща в следните типични словосъчетания и фрази: