серафим – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на серафим
В богословски контекст – най-висшият ангелски чин, небесни същества с шест крила, които стоят най-близо до Бога и непрестанно Го славословят.
2. Значение на серафим
В библейски смисъл – пламтящи небесни същества, описани от пророк Исая, които възпяват „Свят, свят, свят е Господ Саваот“.
3. Значение на серафим
В преносен смисъл – същество с изключителна чистота и пламенна вяра, олицетворение на небесната любов.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Серафим е съществително име от мъжки род. членува се с пълен член -ът (серафимът) и кратък член -а (серафима). множествено число — серафими. думата е заемка от еврейски (серафим — пламтящи). използва се и като лично име в православната традиция.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Серафим се среща предимно в богословски и литургични текстове. в книгата на пророк Исая серафимите са описани с шест крила. в православното богослужение серафимите са споменавани в Трисветата песен. думата се използва и като лично име, популярно в православните страни. в литературата служи за обозначаване на небесна чистота и пламенност.
Семантична характеристика
Серафим семантично изразява най-висшата степен на ангелска близост до Бога. етимологията на думата е свързана с огъня и пламенността. серафимите символизират божествената любов и горенето на духа. семантичното поле включва понятия за пламенност, чистота и непрестанно поклонение. в ангелската йерархия серафимите стоят на първо място.
Типични словосъчетания
Серафим се среща в следните типични словосъчетания и фрази: