сапфир – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на сапфир
основно – прозрачен скъпоценен камък от синьо-виолетова окраска, разновидност на корунда
2. Значение на сапфир
спец. – кристал от алуминиев оксид с примеси на титан и желязо, използван в скъпоценничеството
3. Значение на сапфир
прен. – нещо с дълбокосиня, наситена окраска
4. Значение на сапфир
техн. – синтетичен материал, използван в електрониката и оптиката
Граматична характеристика
Морфологични особености
Сапфир мъжки род, брои се, склонява се по първа мъжка именна група. Членува се с определителен член -ът в единствено число и -ите в множествено число. Образува производни думи като сапфирен, сапфиров, сапфиреносен. При склонение в дателен падеж получава форма на сапфира, а в звателен – сапфире.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Сапфир употребява се предимно в книжовния език и специализираната терминология, свързана със скъпоценните камъни, бижутерията и минералогията. Среща се в поетически и художествени текстове за описание на цветове и красота. Използва се както в професионални контексти от геммолози и бижутери, така и в ежедневната реч при описание на накити и луксозни предмети.
Семантична характеристика
Сапфир думата носи конотации за благородство, скъпоценност, чистота и красота. Асоциира се с дълбочината на небето и морето поради характерната си синя окраска. В културен план се свързва с аристократичност, богатство и изтънченост. Често се използва метафорично за описание на очи със синя окраска или за неща с особена стойност и рядкост.
Типични словосъчетания
Сапфир се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
