съперник – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на съперник
основно – този, който съперничи на друг в нещо, като се стреми към същата цел или постижение
2. Значение на съперник
спорт. – участник в състезание, който се противодейства на друг екип или индивид
3. Значение на съперник
любов. – влюбен в едно и също лице по отношение на друг влюбен
4. Значение на съперник
прен. – противник или враг в по-широк смисъл
5. Значение на съперник
разг. – конкурент в бизнес или професионална област
Граматична характеристика
Морфологични особености
Съперник съществително име от мъжки род с ударение върху първата сричка. образува множествено число съперници чрез окончание -и. членува се като съперника (непълен член), съперникът (пълен член), съперниците (мн.ч. членувано). словообразуване чрез префикс съ- и основа перник от глагола съпернича.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Съперник употребява се в книжовен и разговорен език, особено в контексти на състезание, спорт и лични отношения. уместна е в официални текстове, журналистика и литература за описание на конкуренция. обхваща неутрален регистър, но в разговорния език може да придобие емоционални конотации като завист или вражда.
Семантична характеристика
Съперник семантичното поле обхваща конкуренция, противодействие и домогване към обща цел. свързана е с асоциации на напрежение, съперничество и понякога враждебност. преносните значения включват идеята за равен или по-слаб опонент, с културни препратки към класически сюжети за съперници в любовта или славата.
Типични словосъчетания
Съперник се среща в следните типични словосъчетания и фрази: