сън — Български тълковен речник


сън

съществително име, мъжки род • мн.ч. сънища

Определения

  1. Физиологично състояние на покой, при което съзнанието и двигателната активност са намалени.
  2. Зимен сън — продължителен период на дълбок покой при някои животни през зимата.
  3. Образи и преживявания, които се появяват по време на спане; сънуване.

Граматика

мъжки род, първо склонение; членувана форма: сънят / съня; множествено число: сънища (за сънувания), без мн.ч. за състоянието; прилагателно: сънен.

Употреба

използва се за обозначаване на състоянието на покой при животни и хора, за зимната хибернация при някои видове и за образите по време на спане.

Семантика

обхваща както физиологичното състояние на почивка, така и преживяванията по време на сънуване; свързан е с възстановяване, покой и несъзнателност.

Примери

  • Мечката изпада в дълбок сън през зимните месеци.
  • Котките прекарват до 16 часа в сън всеки ден.
  • Делфините спят с едната половина на мозъка, докато другата остава будна.
  • Сънят е жизненоважен за възстановяването на всяко животно.

Синоними

спане
дрямка
почивка
покой
сънуване