съчетание – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на съчетание
осн. – Свързване или обединяване на две или повече неща в едно цяло — „съчетание на цветове“, „съчетание от материали“, „хармонично съчетание“
2. Значение на съчетание
прен. – Съвкупност от качества, обстоятелства или особености, които се проявяват едновременно — „съчетание от смелост и разум“, „рядко съчетание на обстоятелства“, „необичайно съчетание на вкусове“
3. Значение на съчетание
език. – Граматически и смислово свързване на две или повече думи, което образува непредикативна езикова единица — „свободно словесно съчетание“, „съчетание от съществително и прилагателно“, „глаголно съчетание“
4. Значение на съчетание
мат. – Подбор на определен брой елементи от дадено множество, при който редът им няма значение — „съчетание от три елемента“, „броят на съчетанията“, „съчетание без повторение“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Съчетание съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълния определителен член -то: съчетанието. Множественото число е съчетания, с членна форма съчетанията. Думата е образувана от глагола съчетавам чрез наставката -ние и е свързана със съчетавам се и съчетателен. Произходът ѝ може да се опише вътрешноезиково чрез назоваване на резултат или процес на съчетаване, без да се посочва несигурна външна етимология. В езикознанието влиза в състава на термина словосъчетание, а в математиката — на термина съчетание без повторение. Формите се изменят по число, но не и по род.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Съчетание употребява се в общоупотребимата реч, публицистиката, художествената литература, образованието и специализираните области. В описания на външен вид, интериор, храна или изкуство се говори за съчетание на цветове, форми, материали и вкусове. В обществен и аналитичен контекст думата назовава едновременното действие на различни фактори или качества. В езикознанието се среща най-често в състава на словесно или словосъчетание и обозначава граматически свързани думи. В математиката е термин за избор на елементи, когато редът им не се взема предвид. Обикновено е стилистично неутрална.
Семантична характеристика
Съчетание семантично принадлежи към полето на свързването, единството и взаимното съответствие. Ядрото на думата е идеята за обединяване на отделни елементи, които заедно образуват цялост или изпълняват обща функция. В конкретна употреба съчетанието може да бъде материално, цветово, вкусово, понятийно, езиково или математическо. Конотациите обикновено са неутрални, но при определения като хармонично, удачно или необичайно се оценяват качеството и ефектът от съединяването. Думата назовава както самия процес на комбиниране, така и получения резултат, а в специалните области обозначава точно определена структура или операция.
Типични словосъчетания
Съчетание се среща в следните типични словосъчетания и фрази: