руно – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на руно
Основно – вълната, която се остригва наведнъж от една овца, цялата вълнена покривка на овцата.
2. Значение на руно
Митология – златното руно на вълшебния овен, което аргонавтите начело с Ясон потърсиха в Колхида.
3. Значение на руно
Преносно – нещо изключително ценно и труднодостижимо, заветна цел или награда.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Руно е съществително име от среден род, членувана форма „руното“. множественото число е „руна“, членувано „руната“. думата е от старобългарски произход. склонява се по правилата за съществителни от среден род на „-о“. не образува умалителна форма в обичайната употреба.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Руно се употребява предимно в книжовния и литературния стил. думата е най-разпознаваема в словосъчетанието „златно руно“, свързано с мита за аргонавтите. в земеделския контекст означава вълнената покривка на овцата. в съвременния език се среща по-рядко в буквалното си значение. преносната употреба е свързана с идеята за недостижимо съкровище.
Семантична характеристика
Руно принадлежи към семантичните полета на животновъдството и митологичните предмети. думата носи конотации на ценност, мекота и магическа сила. в митологичния контекст златното руно е символ на върховната награда, за която си заслужава да се рискува всичко. семантично е неразривно свързана с мита за Ясон и аргонавтите.
Типични словосъчетания
Руно се среща в следните типични словосъчетания и фрази: