рубеж – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на рубеж
основно – гранична линия или предел, който разделя територии или области
2. Значение на рубеж
воен. – участък от местността, подготвен или зает за водене на бойни действия
3. Значение на рубеж
прен. – определен етап, стадий или момент в развитие на процес
4. Значение на рубеж
истор. – метка или зарубка, използвана за обозначаване на граници
5. Значение на рубеж
техн. – име на ракетен комплекс (4К51 Рубеж) за противокорабна отбрана
Граматична характеристика
Морфологични особености
Рубеж рубеж е съществително име от мъжки род, включено в VII склонение тип (ед. ч. рубеж, мн. ч. рубежи). образува се от глагола рубя чрез суфикс -еж с църковнославянски произход. допуска членуване: рубежът, рубежи́те, и има производни форми като рубежен.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Рубеж употребява се в книжовен и официален стил, често в исторически, военни и преносни контексти. уместна е в публични речи, литература и журналистика за подчертаване на важни граници или етапи. обхваща регистри от научен до разговорен при преносно значение.
Семантична характеристика
Рубеж семантичното поле обхваща идеи за разделяне, защита и преход, с конотации на стабилност и критичност. асоциира се с граници на родината, исторически войни и лични постижения. преносните значения носят позитивни асоциации с преодоляване, докато военните – с напрежение.
Типични словосъчетания
Рубеж се среща в следните типични словосъчетания и фрази: