роден – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на роден
осн. – Който е свързан с някого чрез близко, непосредствено кръвно родство; родствен, кръвен — „роден брат“, „родна сестра“, „родни родители“
2. Значение на роден
осн. – Който се отнася до родината или мястото, от което някой произхожда; отечествен, местен — „роден език“, „родна земя“, „роден край“
3. Значение на роден
осн. – Който принадлежи на някого по рождение или произход, а не е придобит или чужд — „роден дом“, „роден град“, „родно място“
4. Значение на роден
прен. – Близък, мил и скъп на някого; свиден — „родна къща“, „родни хора“, „родно село“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Роден прилагателно име с форми за род и число: роден, родна, родно, родни. Съгласува се със съществителното, към което се отнася, и обикновено стои пред него. Формите за членуване се образуват чрез членуване на определяемото съществително, а при самостоятелна употреба се членува като прилагателно: родният, родната, родното, родните. Образувано е от съществителното род с наставка -ен и е свързано по значение с произхода, родствената връзка и принадлежността. Производни и сродни думи са род, родина, роденство, роднински, родствен и рожден. Степенуването е възможно контекстово, но не е обичайно в основните значения.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Роден употребява се в общоупотребимия книжовен език, в разговорна, художествена, публицистична и официална реч. Среща се най-често в съчетания за роднински отношения, родина, език, място и дом. В изрази като „роден брат“ и „родна сестра“ обозначава непосредствено кръвно родство. В „роден език“, „роден край“ и „родна земя“ назовава принадлежност към отечеството или местния произход. Думата често носи емоционална окраска в художествени текстове и речи за дома, детството и носталгията. В административен контекст се среща в съчетания като „родно място“ и „месторождение“.
Семантична характеристика
Роден семантично принадлежи към полето на произхода, родството, принадлежността и емоционалната близост. Ядрото на значението се състои в идеята за нещо, дадено или придобито чрез раждане, наследено по кръв или свързано с мястото на произход. В зависимост от контекста думата назовава биологична връзка, връзка с родината, принадлежност към родния дом или лично чувство на привързаност. Конотациите обикновено са положителни и включват близост, познатост, сигурност и обич. При преносна употреба „роден“ може да подчертае духовна сродност или особена ценност за говорещия.
Типични словосъчетания
Роден се среща в следните типични словосъчетания и фрази: