роб – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на роб
ист. – безправен човек в робовладелското общество, който се купува и продава като стока
2. Значение на роб
полит. – потиснат или поробен човек от чужда държава
3. Значение на роб
прен. – безволев човек, подложен на властта на някого, страст, порок или увлечение
4. Значение на роб
воен. – пленник, лишен от свобода и имущество
5. Значение на роб
прен. – безкрайно предан на някого или нещо човек
Граматична характеристика
Морфологични особености
Роб мъжки род, ед. число робът, роба, мн. число роби, робове. склонява се по тип 7a с основа роб-. допуска членуване като робът, роба, робите. образува прилагателно робски чрез суфикс -ски.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Роб употребява се в исторически, литературен и разговорен контекст за буквални и преносни значения. в преносен смисъл е стилистично неутрално, но често носи негативни конотации в критика към зависимост или подчинение. уместно е в публична реч, художествена литература и ежедневни разговори за аналогии с робство.
Семантична характеристика
Роб семантичното поле обхваща липса на свобода, подчинение и зависимост от основно историческо до преносно психологическо значение. асоциира се с робовладелчество, колониализъм и лични пороки като алкохолизъм. носи негативни конотации на безволие, но в редки случаи положителни на абсолютна преданост. културно се свързва с българската история на османско робство.
Типични словосъчетания
Роб се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
