реституция – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на реституция
правен – Връщане на отнето или незаконно придобито имущество на законния му собственик
2. Значение на реституция
основно – Възстановяване в първоначалното състояние
3. Значение на реституция
ист. – Възстановяване на права, титли или имущество след политически промени
4. Значение на реституция
спец. – Компенсация за причинени щети или загуби
5. Значение на реституция
прен. – Възстановяване на справедливостта или нарушено равновесие
Граматична характеристика
Морфологични особености
Реституция съществително име от женски род, III склонение с основа на -ци-. Образува множествено число с окончание -и (реституции). Членува се с -та в единствено число (реституцията) и с -те в множествено число (реституциите). Словообразувано е от латинския корен restitutio със суфикс -ция, характерен за абстрактни съществителни.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Реституция употребява се предимно в официален и административен стил, особено в правни и политически контексти. Характерна е за публицистичния и научния стил, като се среща често в законодателни актове, съдебни решения и исторически анализи. В разговорната реч се използва по-рядко, обикновено заменяна с по-прости синоними като ‘връщане’ или ‘възстановяване’. Думата носи формален характер и се асоциира с институционални процедури.
Семантична характеристика
Реституция семантично поле на думата обхваща понятията за справедливост, законност и възстановяване на нарушен ред. Конотира идеята за исправяне на историческа несправедливост или правна грешка. В съвременния български контекст се асоциира силно с процесите на връщане на национализираното имущество след 1989 г. Думата носи позитивни конотации на справедливост и законност, но понякога може да придобие и негативни оттенъци, свързани с бавни бюрократични процедури.
Типични словосъчетания
Реституция се среща в следните типични словосъчетания и фрази: