респект – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на респект
разг. – Уважение, почитание или признание на нечии качества, заслуги и постижения — „изпитвам респект към учителя“, „респект към смелостта му“, „заслужава респект“
2. Значение на респект
разг. – Израз на одобрение, възхищение или признателност към нечие действие, умение или постижение — „Респект за добре свършената работа!“, „Респект, че не се отказа“, „голям респект към екипа“
3. Значение на респект
остар. – Почтително отношение към лице с по-високо обществено положение, авторитет или възраст — „оказвам респект на старейшината“, „отнася се с респект към началника“, „изисква респект“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Респект съществително нарицателно име от мъжки род, отвлечено, обикновено в единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът (респектът) и кратък член -а (респекта). Множественото число респекти се употребява рядко и предимно в специализирани или преводни контексти. Думата е заемка чрез западноевропейските езици, свързана с латинското respectus („уважение, почит“). В съвременния български принадлежи главно към разговорната и младежката лексика. Образува производното прилагателно респектиращ и глагола респектирам, както и причастието респектиран. Съществува и възвратната форма респектирам се, означаваща изпитвам уважение или боязън.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Респект употребява се най-вече в разговорната реч, в младежки жаргон, социални мрежи, спортни среди и неформални публични изказвания. Често се използва самостоятелно като възклицание за одобрение: „Респект!“. Среща се в конструкции като „респект към някого“, „голям респект“ и „заслужава респект“. В официални, научни и административни текстове обикновено се предпочитат уважение, почит или признание. Думата може да звучи модерно, експресивно или демонстративно, а понякога и иронично. Употребява се за хора, постъпки, умения, постижения, професионализъм и морална смелост.
Семантична характеристика
Респект семантично принадлежи към полето на оценката, уважението и междуличностното отношение. Ядрото на значението е признанието на нечия стойност, достойнство, способност или постигнат резултат. Думата може да назовава трайно чувство на уважение, но често служи и като кратка реакция на одобрение или възхищение. Конотациите ѝ са обикновено положителни, макар че в определени контексти респектът може да включва и страхопочитание. Като разговорна заемка звучи по-непринудено и по-експресивно от неутралните уважение и почит. Значението се определя от съчетанието и ситуацията.
Типични словосъчетания
Респект се среща в следните типични словосъчетания и фрази: