рекорд – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на рекорд
основно – Най-високо постижение в някоя област, обикновено в спорта
2. Значение на рекорд
преносно – Изключително голямо или екстремно постижение в различни области на дейност
3. Значение на рекорд
спец. – Официално признато и регистрирано постижение, което надвишава всички предходни резултати
Граматична характеристика
Морфологични особености
Рекорд съществително име, мъжки род, преброимо. множествено число: рекорди (две форми: рекорди и рекорда). членуване: неполучлен (рекорд), пълен член (рекордът). словообразуване: производна дума, производни форми са прилагателното рекорден, рекордна, рекордно (множество рекордни). склонение: правилно, с два основни падежа в балансирана парадигма.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Рекорд дума с висока честота на употреба в спортния дискурс и медийната реч. среща се както в официални и формални контексти (спортни съревнования, официални списания), така и в разговорна реч. много често се използва с определения като световен, национален, лично, сезонен рекорд. глаголната съчетаемост включва действия като поставяне, надминаване, подобрение или счупване на рекорд. дума с неутрален тон, подходяща за всички регистри на езика.
Семантична характеристика
Рекорд рекордът е свързан със семантичното поле на достижението, превъзходството и максималността. носи позитивни конотации на успех, надмощност и елитизъм. често се асоциира със спорт, но преносно обхваща всякакви области где се измерват постижения. съдържа идеята за преодоляване на предишни граници и постигане на нещо невиданно досега. има силна културна препратка към идеалите на съревнованието и съвършенството.
Типични словосъчетания
Рекорд се среща в следните типични словосъчетания и фрази: