регулиране – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на регулиране
основно – процес на настройване, прилагане или изменение на нещо, за да се постигне желана цел или резултат
2. Значение на регулиране
правен – установяване на правила, норми или стандарти в правна или държавна област
3. Значение на регулиране
техн. – действие по настройване на механизъм, система или параметри да работи по определени правила
4. Значение на регулиране
иконом. – управление и контрол на финансови, пазарни или парични процеси
5. Значение на регулиране
спец. – процес в регулатора за управление на входен сигнал
Граматична характеристика
Морфологични особености
Регулиране съществително нарицателно име от среден род, тип 71 по словотообразуването. образува се чрез суфиксално словообразуване от глагола регулирам с окончание -не. в единствено число: регулиране / регулирането; в множествено число: регулирания / регулиранията. допуска сричкопренасяне: ре-гу-ли-ра-не.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Регулиране употребява се предимно в книжовен и професионален стил, особено в правни, икономически, технически и административни контексти. уместна е в официални текстове, закони, инструкции и научни описания, където подчертава систематичност и контрол. в разговорния език се среща рядко, заменяна от по-простите форми като настройка или управление.
Семантична характеристика
Регулиране семантичното поле обхваща идеи за ред, контрол и адаптация към норми, с положителни конотации на стабилност и ефективност. асоциира се с държавно управление, технически прецизност и социална организираност. преносно може да означава намеса в естествени процеси, понякога с нюанс на бюрокрация. в българската култура свързана с езикови норми и регулации.
Типични словосъчетания
Регулиране се среща в следните типични словосъчетания и фрази: