регент – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на регент
ист. – Лице, което управлява държава от името на недееспособен или малолетен владетел
2. Значение на регент
основно – Член на регентски съвет, който упражнява властта временно
3. Значение на регент
църк. – Управител на духовна семинария или религиозно учебно заведение
4. Значение на регент
уч. – Член на управителния съвет на университет или висше учебно заведение
5. Значение на регент
муз. – Ръководител на хор в църква или религиозна общност
Граматична характеристика
Морфологични особености
Регент мъжки род, одушевено съществително име от първо склонение с типично членуване (регентът). Формира множествено число с окончание -и (регенти, регентите). Склонява се по образеца студент-студенти с пълна парадигма в единствено и множествено число. При словообразуване дава производни като регентство, регентски, регентствам.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Регент употребява се предимно в официален и книжовен стил, характерна за исторически, правни и административни текстове. Среща се в дипломатически документи, исторически съчинения и академични публикации. В съвременния език се използва най-вече в исторически контекст или при описание на институционални функции във висшето образование и църквата. Рядко се среща в разговорна реч.
Семантична характеристика
Регент думата носи конотации на временност, заместване и отговорност за други. Семантично се свързва с понятията власт, управление, попечителство и представителство. В историческия контекст асоциира с периоди на политическа нестабилност или преходност. Културно се свързва с монархическите традиции и институционалната йерархия. Може да има и преносни употреби за лице, което временно изпълнява чужди функции.
Типични словосъчетания
Регент се среща в следните типични словосъчетания и фрази: