развалина – Значение на думата в българския речник

съществително име
развалѝна

Какво означава?

1. Значение на развалина

осн. – Остатък от разрушена или силно повредена сграда, съоръжение или селище; руина — „развалина от крепост“, „развалини на стар град“, „къщата е останала развалина“

2. Значение на развалина

осн. – Разрушен или силно повреден предмет, обикновено сграда, превозно средство или мебел — „стара развалина“, „колата е пълна развалина“, „купиха развалина за ремонт“

3. Значение на развалина

прен., разг. – Човек, който е физически немощен, болен, изтощен или силно занемарен — „той се чувства като развалина“, „болестта го превърна в развалина“, „едва се движеше като развалина“

4. Значение на развалина

прен. – Нещо, което е загубило предишната си цялост, сила или стойност — „организацията се превърна в развалина“, „от някогашния проект остана развалина“, „животът му беше емоционална развалина“

Граматична характеристика

Морфологични особености

Развалина съществително нарицателно име от женски род, неодушевено, обикновено в единствено число, а при означаване на остатъци от разрушени строежи често се употребява и в множествено число. Членува се с определителния член -та: развалината; множественото число е развалини, а членната форма — развалините. Думата е образувана от основата на глагола разваля и наставката -ина, която назовава резултат или състояние. Свързана е със съществителното разваляне и с прилагателното развален. Производни и сродни форми са развалинен и развалиненост, макар първата да е значително по-рядка.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Развалина употребява се в исторически, археологически, строителен, битов и разговорен контекст. В множествено число думата често назовава останки от древни градове, крепости, храмове и други строежи. В ежедневната реч се използва и за силно повредена къща, кола или вещ, обикновено с пренебрежителна оценка. Преносната употреба за човек е разговорна и може да бъде груба или обидна, особено когато се отнася до възраст, болест или изтощение. Среща се и в публицистиката за институции, отношения и обществени системи, изпаднали в дълбок упадък.

Семантична характеристика

Развалина семантично принадлежи към полето на разрушението, повредата и загубата на цялост. Основното значение назовава материален остатък от сграда, съоръжение или предмет, който вече не изпълнява предишната си функция. От него се развиват преносими значения за човек или общност в състояние на крайна немощ, разпад и неспособност. Думата носи силни отрицателни конотации: запустение, безпомощност, занемареност и окончателност. В исторически и археологически контекст може да звучи неутрално или описателно, докато за човек и за действаща организация обикновено е разговорна, оценъчна и обидна.

Типични словосъчетания

Развалина се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

древна развалина
развалина от крепост
стара автомобилна развалина
човешка развалина

Свързани думи и синоними