разбойник – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на разбойник
основно – член на банда, който напада пътници с цел обир, грабеж или убийство; бандит
2. Значение на разбойник
правен – лицо, извършващо въоръжени грабежи и нападения
3. Значение на разбойник
разговорно – нехранимайко, злосторник
4. Значение на разбойник
прен. – немирник, палавник, пакостливо дете
5. Значение на разбойник
остар. – пътен нападател, който обира хора по пътищата
Граматична характеристика
Морфологични особености
Разбойник мъжки род, единствено и множествено число с окончание -ци в мн. ч. склонява се по модел тип 14a с форми като разбойникът, разбойници, разбойниците. ударението пада върху втория сричк с̀ разбо̀йник. образувано е от основата разбой- с наставка -ник, членува се стандартно за мъжки род.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Разбойник използва се в разговорния и литературния език за описание на престъпници или преносно за немирници. основното значение е нейтрално-описателно в исторически и правни контексти, докато преносното е афективно и често с лека ирония. уместна е в художествена проза, фолклор и ежедневна реч, но избягва се в официални документи в полза на по-точни термини.
Семантична характеристика
Разбойник семантичното поле обхваща престъпност, насилие и беззаконие с негативни конотации на жестокост и опасност. асоциира се с фолклорни образи на бандити в българската култура като герои или злодеи в народни песни. преносните значения носят игрив или укоряващ оттенък задето към деца или недисциплинирани хора.
Типични словосъчетания
Разбойник се среща в следните типични словосъчетания и фрази: