ръст – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на ръст
основно – Увеличаване на размерите, теглото или обема на живо същество в процеса на развитието му
2. Значение на ръст
основно – Увеличаване, развитие, напредък в количествено или качествено отношение
3. Значение на ръст
анат. – Височината на човек или животно, измерена от земята до върха на главата
4. Значение на ръст
прен. – Духовно или интелектуalno развитие, съзряване
5. Значение на ръст
бот. – Процес на удължаване и разрастване на растителни органи
Граматична характеристика
Морфологични особености
Ръст мъжки род, единствено число, втори тип склонение. Членува се с определителен член -ът (ръстът). Множественото число е рядко употребявано и се образува с окончание -ове (ръстове). Думата е непроизводна и служи за образуване на множество сложни думи и деривати.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Ръст употребява се в книжовен и неутрален стил, както в научни текстове, така и в ежедневната реч. Среща се в медицински, биологически и икономически контексти. Често се използва в статистически данни и научни изследвания. В разговорната реч се предпочита при описание на физическите характеристики на хора.
Семантична характеристика
Ръст семантично поле на развитието и увеличението, свързано с концепциите за време, прогрес и промяна. Има позитивни конотации на напредък и успех. В културен план се асоциира с младостта, здравето и благополучието. Преносните значения се отнасят до абстрактни понятия като личностно развитие и духовно съзряване.
Типични словосъчетания
Ръст се среща в следните типични словосъчетания и фрази: