ранг – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на ранг
основно – Степен, чин или положение, което човек или предмет заема в дадена йерархия, класация или система.
2. Значение на ранг
мат. – Максимален брой линейно независими редове или колони на матрица, който определя нейните основни алгебрични свойства.
3. Значение на ранг
воен. – Военно звание или степен в йерархията на армията, флота, авиацията или други въоръжени сили.
4. Значение на ранг
спорт. – Място или позиция, която спортист или отбор заема в национална или международна класация на даден вид спорт.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Ранг е съществително име от мъжки род в единствено число, което се членува с определителния член -ът. Думата се изменя по число и образува форма за множествено число според правилата на българската граматика. В съвременния български език принадлежи към основния речников фонд и се използва в множество контексти. произхожда от френското rang — ред, място, чрез немското Rang и западноевропейските езици. Множествената форма е рангове, а членуваните форми са рангът, ранга и ранговете. Близки производни са прилагателното рангов, глаголите класирам, рангирам, и съществителните класация, рейтинг. В чуздоезичен план съответства на английското rank.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Ранг се използва широко в съвременния български език, като принадлежи към активния речников запас на образования говорител. Думата има висока честотност в специализирани и неспециализирани контексти. се използва в множество области — математика, военно дело, спорт, образование, обществен живот. В математиката рангът на матрица е едно от основните понятия в линейната алгебра. В армията рангът обозначава военното звание и положение в командната йерархия. В спорта рангът е основа на различни международни и национални класации. В разговорната реч думата се използва за обозначаване на положение, статус или важност. Често се среща в научни, военни, спортни и обществено-политически текстове. Стилистично терминът е книжовен и неутрален. Думата се среща в учебници, научни публикации, медии, художествена литература и ежедневна реч.
Семантична характеристика
Ранг принадлежи към специфично семантично поле, в което се намира заедно с други родствени и близки по значение думи. попада в семантичното поле на йерархията, класацията и положението, заедно с думи като степен, чин, позиция и статус. Конотацията на думата зависи от контекста и обикновено е неутрална. В културен план рангът е свързан с обществените йерархии, военните традиции и спортните постижения. Думата поражда асоциации с класации, отличия, звания и постижения. Често се асоциира с понятията „йерархия“, „степен“ и „позиция“. Думата е важна част от концептуалната система на българския език и играе значима роля в комуникацията.
Типични словосъчетания
Ранг се среща в следните типични словосъчетания и фрази: