работник – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на работник
основно – човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва
2. Значение на работник
правен – човек, който е временно нает да извършва някаква дейност
3. Значение на работник
разговорно – работлив човек, трудолюбив човек
4. Значение на работник
спец. – лице, което полага предимно физически труд в производство или стопанство срещу заплащане
Граматична характеристика
Морфологични особености
Работник мъжки род, тип 14a по склонение. ед.ч.: именителен падеж – работник, винителен – работник, дателен – работнику, аблатив – работника; мн.ч.: работници. допуска непълен член (работника) и пълен член (работникът, работниците). образувано от глагола работя с наставка -ник.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Работник употребява се в книжовен, разговорен и професионален език за обозначаване на лица с наемен труд. в правен контекст подчертава физическия труд спрямо умственото на служителя. уместна е в официални текстове, литература и ежедневна реч, особено в социални и икономически теми.
Семантична характеристика
Работник свързана е с понятия за труд, прехрана и социален статус, често асоциира се с пролетариат и работнически клас. носи положителни конотации на勤劳 и ангажираност, но в преносен смисъл – за всеки активен човек. в българската култура свързана е с идеята за човек на труда от социалистическата епоха.
Типични словосъчетания
Работник се среща в следните типични словосъчетания и фрази: