пушка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на пушка
осн. – Ръчно огнестрелно оръжие с дълга цев и приклад, предназначено за стрелба с патрони — „ловна пушка“, „военна пушка“, „заредена пушка“
2. Значение на пушка
спец. – Артилерийско оръдие с дълга цев, предназначено за прицелна стрелба на далечни разстояния — „полева пушка“, „танкова пушка“, „оръдейна пушка“
3. Значение на пушка
остар. – Изстрел с огнестрелно оръжие — „чу се пушка“, „една пушка прогърмя“, „пушки и гърмежи огласиха селото“
4. Значение на пушка
прен. – Устройство или уред, който по форма или действие наподобява огнестрелно оръжие — „топлинна пушка“, „пневматична пушка“, „снежна пушка“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Пушка съществително нарицателно име от женски род, неодушевено, единствено число. Членува се с определителен член -та: пушката. Множественото число е пушки, а членната форма за множествено число е пушките. Думата е от славянски произход; свързва се с разпространена в славянските езици лексема за огнестрелно оръжие, без сигурна необходимост от посочване на по-далечен произход. От нея са образувани производни като пушечен, пушкар и пушкарски. Участва и в устойчиви съчетания и преносни названия на уреди, чието устройство насочено изхвърля струя, въздух или друг материал.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Пушка употребява се в общоупотребимата, военната, ловната, историческата и техническата лексика. В неутрален контекст най-често означава дългоцевно ръчно огнестрелно оръжие, използвано за лов, спортна стрелба или военно дело. Военната терминология разграничава различни видове пушки според механизма, предназначението и боеприпаса. В технически съчетания думата назовава уреди, които излъчват или изхвърлят въздух, топлина, пяна или друг материал. Остарялото значение „изстрел“ се среща предимно в исторически текстове и народни разкази. Изразът „гол като пушка“ е разговорен и означава крайна бедност или липса на имущество.
Семантична характеристика
Пушка семантично принадлежи към полето на оръжията, стрелбата и насоченото изстрелване. Ядрото на значението е предмет с удължена форма, който чрез натиск или взрив изхвърля снаряд, заряд или струя към определена цел. В основната употреба думата назовава ръчно огнестрелно оръжие и носи военни, ловни и исторически конотации. Разширеното техническо значение пренася представата за цев, налягане и насочено действие към различни уреди. В остарялата употреба се назовава самият изстрел, а в разговорни изрази думата може да внушава бедност, голота или внезапна сила.
Типични словосъчетания
Пушка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: