противопоказание – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на противопоказание
основно – състояние, заболяване или симптом, при което дадено лечение, лекарство или процедура е забранено или неподходящо.
2. Значение на противопоказание
мед. – контраиндикация в медицинския смисъл, вредна за пациента от здравна гледна точка.
3. Значение на противопоказание
спец. – условие, което прави нещо нежелателно или опасно в конкретен контекст.
4. Значение на противопоказание
прен. – причина или обстоятелство, което говори срещу извършването на дадено действие.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Противопоказание съществително име от среден род, образувано по модела на тип 72 в българската морфология с окончание -ние. образува ед. ч. противопоказание, мн. ч. противопоказания, членувани форми: противопоказанието, противопоказанията. словообразуване чрез префикс против- и основа показание, като терминологична калка от лат. contraindicatio.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Противопоказание използва се предимно в медицинския и фармацевтичен език, както и в официални документи и инструкции за лекарства. уместна е в професионален, научен и разговорен регистър при обсъждане на здравни рискове. рядко се среща в преносен смисъл извън специализирани контексти.
Семантична характеристика
Противопоказание влиза в семантичното поле на медицинските термини за рискове и забрани, антоним на показание. носи негативни конотации на опасност и вредност, асоциира се с предпазливост и професионална отговорност. в преносен смисъл подчертава логика срещу нещо, с културни препратки към медицинската етика.
Типични словосъчетания
Противопоказание се среща в следните типични словосъчетания и фрази: