природна – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на природна
осн. – Която се отнася до природата или произлиза от нея, а не е създадено изцяло от човека — „природна среда“, „природна даденост“, „природна граница“
2. Значение на природна
осн. – Която съществува или се развива без съществена човешка намеса; естествена — „природна растителност“, „природна смърт“, „природна екосистема“
3. Значение на природна
прен. – Която е присъща на дадено лице или явление по рождение или по същност — „природна интелигентност“, „природна скромност“, „природна склонност“
4. Значение на природна
спец. – Получена от естествени суровини или процеси, без изкуствени добавки или синтетично производство — „природна козметика“, „природна храна“, „природна боя“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Природна прилагателно име, женски род, единствено число, кратка членна форма на природен. Съгласува се със съществителни от женски род: природната среда, природната красота. Формите за другите родове са природен и природно, а за множествено число — природни; членуваната форма за множествено число е природните. Образувано е от съществителното природа с наставката -ен. От същото словообразувателно гнездо са природност, природозащитен, природолюбител и природонаучен. В състава на сложни думи обозначава връзка с природата, естествения произход или условията на живот.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Природна употребява се в общоупотребимата, научната, екологичната, туристическата и рекламната реч. Често характеризира обекти и процеси, свързани с природата: природна среда, природни ресурси, природни явления. В учебни и научни текстове се среща при описване на релеф, климат, растителност и животински свят. В туризма обозначава природни забележителности и природни паркове. В рекламата думата внушава чистота и близост до естественото, но понякога се използва разширително. В преносен смисъл описва вродени качества, способности или реакции, например природна дарба и природна склонност.
Семантична характеристика
Природна семантично принадлежи към полето на природата, естествения произход и ненарушеното развитие. Ядрото на значението е представата за нещо, което е свързано с природния свят, възниква без изкуствено създаване или е присъщо по същност. Думата може да носи положителни конотации на чистота, автентичност, простота и устойчивост, особено при изрази като природна красота и природна храна. В научен и екологичен контекст е неутрална и описателна. В преносна употреба подчертава вродена способност, склонност или качество, което се проявява непринудено.
Типични словосъчетания
Природна се среща в следните типични словосъчетания и фрази: