преследване
Определения
- Действие по гонене на плячка или противник с цел залавяне.
- Ловна стратегия, при която хищникът тича след жертвата си.
- В преносен смисъл — упорито стремене към цел или натиск върху някого.
Граматика
среден род, второ склонение; членувана форма: преследването; множествено число: преследвания; глагол: преследвам.
Употреба
използва се за описание на лов чрез гонене при животни, за правно преследване и в преносен смисъл за упорито стремене към нещо.
Семантика
обозначава активно, целенасочено гонене; свързано е с бързина, издръжливост и решителност да се настигне целта.
Примери
- Преследването на газелата от гепарда рядко продължава повече от минута.
- Вълците ловуват чрез дълго преследване, изтощавайки жертвата си.
- Преследването на зайчето от лисицата приключи с рязък завой в храсталака.
- Орката координира преследване на тюлени в група с другите членове на стадото.
Синоними
гонене
гонитба
лов
подгонване
хайка