преписка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на преписка
основно – размяна на писма, обикновено служебни, както и самите писма[1][2][3]
2. Значение на преписка
канц. – сбор от служебни писма и книжа, свързани с определен въпрос[1][9]
3. Значение на преписка
правен – обединена документация по отделно съдебно дело[1]
4. Значение на преписка
остар. – писмовна връзка между лица; кореспонденция[1]
Граматична характеристика
Морфологични особености
Преписка съществително нарицателно име от женски род, тип 41 по склонение. образува се от глагола ‘преписвам’ с наставка -ка. в единствено число: преписка, преписка̀та; в множествено число: прѐписки, прѐписките; няма звателна форма. ударението пада върху първата сричка[1][3][6].
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Преписка използва се предимно в официални, административни и правни контексти за описание на документи или комуникация. уместна е в делова кореспонденция, съдебни дела и канцеларска практика. обхваща книжовен и професионален регистър, рядко се среща в разговорния език[1][2][7][9].
Семантична характеристика
Преписка свързана е със сферата на официалната писмена комуникация и документация. носи конотации на бюрокрация, формалност и продължителност. асоциира се с институционални процеси и съдебни процедури, с преносно значение за всякакъв вид обмен на документи[1][7][9].
Типични словосъчетания
Преписка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: