преклонение – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на преклонение
осн. – Дълбоко уважение, почит и възхищение към човек, дело или висша ценност; „преклонение пред героя“, „преклонение пред таланта“, „искрено преклонение“
2. Значение на преклонение
книж. – Състояние или чувство на благоговейна почит, често изразено чрез покорство или смирение; „религиозно преклонение“, „преклонение пред Бога“, „коленичи в преклонение“
3. Значение на преклонение
остар. – Действие на прекланяне, навеждане или коленичене в знак на почит; „преклонение на глава“, „преклонение пред владетеля“, „ритуално преклонение“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Преклонение съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълния определителен член -то: преклонението. Обикновено се употребява в единствено число, защото назовава абстрактно чувство или действие; множественото число преклонения е рядко и се среща при изброяване на отделни прояви или ритуални жестове. Думата е образувана от глагола преклоня се с наставката -ение и е свързана с прекланям се, преклонен и преклоненост. Сродни образувания са преклонник и преклоннически, но те не са пълни синоними на названието за чувството.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Преклонение употребява се предимно в книжовен, официален, публицистичен, художествен и религиозен стил. Най-често се свързва с предлога „пред“ и назовава обект, към който е насочено силно уважение или възхищение. Среща се в текстове за исторически личности, национални герои, духовни водачи, изкуство и морални ценности. В религиозни контексти обозначава благоговейно отношение към Бога или свещеното. В разговорната реч се предпочитат по-обикновени думи като почит, уважение и възхищение. Изразът „сляпо преклонение“ обикновено носи критична оценка и подчертава липса на самостоятелна преценка.
Семантична характеристика
Преклонение семантично принадлежи към полето на уважението, почитта и духовното отношение към значими личности, идеи или ценности. Семантичното ядро е силно изразеното признаване на превъзходство, заслуга или святост, съчетано с възхищение и вътрешно смирение. Думата обикновено има положителни конотации и предполага висока степен на почит, по-силна от обикновеното уважение. В религиозен контекст насочва към благоговение, а в обществен и художествен контекст — към признание пред талант, подвиг или нравствен пример. Понякога може да внушава прекомерна идеализация или безкритично преклонение.
Типични словосъчетания
Преклонение се среща в следните типични словосъчетания и фрази: