поука – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на поука
осн. – Съвет или наставление, които насочват към правилно поведение; „ценна поука“, „мъдра поука“, „получавам поука“
2. Значение на поука
осн. – Извод, който се прави от преживяно събитие, постъпка или последица; „извличам поука от грешката“, „научих важна поука“, „поуката от случилото се“
3. Значение на поука
книж. – Нравствено или практическо послание, извлечено от разказ, басня, притча или друг текст; „поуката на баснята“, „ясна поука“, „скрита поука“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Поука съществително нарицателно име от женски род, неодушевено, обикновено в единствено число. Членува се с определителен член -та: поуката. Множественото число е поуки, а членната форма за множествено число е поуките. Думата е образувана от глагола поуча с наставка -ка и е свързана със значенията „поучение“, „съвет“ и „извод“. Сродни и производни думи са поучавам, поучение, поучителен и поучително. В съвременния книжовен език се употребява най-често в преносен смисъл за извлечен урок или нравствено заключение. Формата поука е с подвижна словообразувателна основа поуч-.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Поука употребява се в общоупотребимия книжовен език, особено в разговорна, публицистична, образователна и художествена реч. Думата се среща при обсъждане на личен или обществен опит, допуснати грешки и последиците от решенията. Често се съчетава с глаголите извличам, правя, научавам и давам. В литературоведски и учебен контекст назовава нравственото послание на басня, притча или разказ. Изразът „извличам поука“ е устойчив и означава, че човек осмисля преживяното и променя поведението си. Думата е стилистично неутрална, но може да звучи назидателно според контекста.
Семантична характеристика
Поука семантично принадлежи към полето на познанието, възпитанието и осмислянето на опита. Ядрото на значението е обобщеното знание, което човек получава след случка, грешка, наблюдение или разказ. Думата може да назовава както самия съвет, така и извода, до който се достига чрез размисъл. Конотациите ѝ обикновено са положителни: мъдрост, самоусъвършенстване, житейски опит и нравствена ориентация. В контекста на басня или притча поуката е формулираното морално послание. В изрази като „поука от грешките“ тя подчертава превръщането на неприятния опит в полезно знание.
Типични словосъчетания
Поука се среща в следните типични словосъчетания и фрази: