постижение – Значение на думата в българския речник

Какво означава?

Граматична характеристика

Морфологични особености

Постижение съществително име, среден род, тип 72. образува множествено число постижения, членувано постижението (ед.ч.) и постиженията (мн.ч.). словоформите следват моделите за среден род с членуване чрез суфикс -ние/-ния. склонението е регулярно и включва възможност за разделяне на слога при пренасяне: пос-ти-же-ние. дума с книжовен произход, образувана от глагола постичь с суфикс -ение, който образува съществителни имена, означаващи резултат или процес.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Постижение дума със широко приложение, използвана както в книжовния, така и в разговорния регистър. уместна е при описание на успехи в различни области на живота и дейността – образование, спорт, наука, политика, личен живот. честа в официални и академични контексти, където се прилага за обозначение на значителни резултати. може да се среща в публицистичния стил при похвала на дела или постъпки. фразеологизмът голямо постижение е устойчива единица с позитивна оценка.

Семантична характеристика

Постижение думата постижение обозначава позитивен резултат, който е плод от съзнателен труд и усилие. семантичното й поле включва идеи за напредък, съответствие между поставена цел и нейното реализиране. има силна позитивна конотация и се използва за похвала. в преносен смисъл може да означава етап в развитието или еволюцията на идея. асоциирана е с личен или колективен успех, с преодоляване на препятствия и постигане на желаното. в спортния контекст постижението е синоним на рекорд или връхова спортна дейност.

Типични словосъчетания

Постижение се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Свързани думи и синоними