послушен – Значение на думата в българския речник

прилагателно име
послу̀шен

Какво означава?

1. Значение на послушен

осн. – Който слуша, покорява се и изпълнява чужда воля, заповед или съвет — „послушно дете“, „послушен ученик“, „послушен служител“

2. Значение на послушен

осн. – Който се поддава лесно на управление, въздействие или обучение; сговорчив и управляем — „послушно куче“, „послушен кон“, „послушен пациент“

3. Значение на послушен

прен. – Който се подчинява на определено условие, закономерност или въздействие и се развива в съответствие с него — „послушна на волята му ръка“, „послушна на вятъра трева“, „послушна на формата материя“

Граматична характеристика

Морфологични особености

Послушен прилагателно име с форми за мъжки, женски и среден род и за множествено число. В мъжки род нечленуваната форма е послушен, а членуваните форми са послушният и послушния според синтактичната употреба. Женският род е послушна, средният род е послушно, а множественото число е послушни; членуваните форми са послушната, послушното и послушните. Образува степени за сравнение: по-послушен и най-послушен. Думата е образувана от слушам с представката по- и наставка -ен. Производни са послушно, послушност и непослушен.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Послушен употребява се най-често за деца, ученици, подчинени и домашни животни, когато се оценява поведението им спрямо правила, указания или чужда воля. Думата е общоупотребима и стилистично неутрална в изрази като „послушно дете“ и „послушен ученик“. Възможна е положителна оценка за възпитаност, дисциплина и сговорчивост, но в обществен или личен контекст може да внушава липса на самостоятелност. Среща се и в художествена, книжовна и преносна употреба за природни сили, движения или предмети, които се подчиняват на въздействие, форма, ред или нечия воля.

Семантична характеристика

Послушен семантично принадлежи към полето на поведението, подчинението и управляемостта. Семантичното ядро обозначава готовност на човек, животно или предмет да следва чужда воля, указание, въздействие или зададен ред. При човек думата обикновено има положителна конотация, когато се свързва с възпитание и дисциплина, но може да придобие отрицателен оттенък при безпрекословно подчинение. За животно внушава кротост и добро обучение. В преносна употреба представя природна сила, материя или движение като лесно поддаващи се на управление. Основният антоним е „непослушен“, а близки понятия са покорство, смирение и изпълнителност.

Типични словосъчетания

Послушен се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

послушно дете
послушен ученик
послушно куче
послушен на волята

Свързани думи и синоними