попер – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на попер
основно – Човек от духовенството, свещеник
2. Значение на попер
разговорно – Духовно лице, което извършва религиозни обреди
3. Значение на попер
остар. – Православен или католически свещеник
4. Значение на попер
прен. – Човек, който се отнася твърде строго или морализаторски към другите
Граматична характеристика
Морфологични особености
Попер мъжки род, броим, склонява се по първо мъжко склонение с основа попер-. Членувано е попер-ът, във множествено число попер-и, членувано попер-ите. Образува се от старобългарски корен с наставка -ер. При склонението следва правилното окончание -а в винителен падеж.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Попер употребява се предимно в разговорната реч и в регионални диалекти, особено в селските райони. Думата носи леко фамилярен оттенък и се използва главно в неформални ситуации. В съвременния книжовен език се среща рядко, заменяйки се с по-официалните термини. Може да звучи остаряло или диалектно в градската среда.
Семантична характеристика
Попер семантично принадлежи към религиозно-обредната сфера и свързаните с църквата понятия. Носи конотации на авторитет, духовност и традиционност. В преносна употреба може да има негативен оттенък, свързан със строгост и назидателност. Културно се асоциира с традиционния български бит и селската религиозност.
Типични словосъчетания
Попер се среща в следните типични словосъчетания и фрази: