полар – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на полар
основно – Отнасящ се до полюсите на Земята или до полярните области
2. Значение на полар
физ. – Свързан с магнитните или електрическите полюси; имащ противоположни полюси
3. Значение на полар
прен. – Характеризиращ се с крайни противоположности; диаметрално различен
4. Значение на полар
хим. – За молекули или връзки: имащ неравномерно разпределение на електрическия заряд
Граматична характеристика
Морфологични особености
Полар прилагателното име полар е от мъжки род в основната си форма, като се склонява по образец на прилагателните имена от твърда основа. Женският род е полярна, средният род – полярно, множественото число – полярни. Членува се с член -ят/-та/-то/-те и образува степени за сравнение: по-полярен, най-полярен. От него се образуват наречието полярно и съществителното полярност.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Полар думата се употребява предимно в научен и техничен контекст, особено в география, физика, химия и математика. В разговорната реч се среща по-рядко, обикновено в преносно значение за подчертаване на крайни противоположности. Характерна е за книжовния стил и специализираната терминология. Често се комбинира с други научни термини за образуване на съставни понятия.
Семантична характеристика
Полар семантичното поле на думата обхваща понятия, свързани с противоположности, крайности и полюси в различни области на знанието. Асоциира се с географските полюси, магнетизма, електричеството и химическите свойства. В преносен план се свързва с идеята за диаметрално различни позиции или мнения. Културно се асоциира с полярните изследвания, научните открития и технологичния прогрес.
Типични словосъчетания
Полар се среща в следните типични словосъчетания и фрази: