покорство – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на покорство
осн. – Пълно подчинение, послушание и смирено приемане на чужда воля или власт — „покорство пред владетеля“, „сляпо покорство“, „живее в покорство на началника“
2. Значение на покорство
прен. – Безропотно примиряване с неблагоприятни обстоятелства или съдба — „покорство пред съдбата“, „горчиво покорство“, „приема загубата с покорство“
3. Значение на покорство
разг. – Проява на безхарактерност, овчедушие или липса на съпротива — „това не е смирение, а покорство“, „не търпи чуждото покорство“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Покорство съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, обикновено употребявано само в единствено число. Членува се с определителен член -то: поко̀рството. Формата за множествено число практически не се употребява в книжовната реч. Думата е образувана от поко̀рен с наставката -ство и е сродна с поко̀рност, покоря̀вам се и покорѝтел. Производните поко̀рен и поко̀рно назовават съответно състояние или начин на поведение, свързани с подчинение. Съществителното се съчетава с предлозите „с“, „в“ и „пред“: с поко̀рство, в поко̀рство, пред поко̀рството.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Покорство употребява се предимно в книжовна, историческа, религиозна и художествена реч. Думата често назовава отношение към владетел, началник, власт или друга доминираща сила, както и примирено приемане на изпитание и съдба. Среща се в изрази като „сляпо покорство“, „покорство пред съдбата“ и „пълно покорство“. В разговорната реч може да звучи неодобрително, когато подчертава безропотност, зависимост или липса на лична позиция. По-често се употребява абстрактно и без множествено число. В съвременния език „подчинение“ и „покорност“ нерядко са по-неутрални или по-обичайни думи.
Семантична характеристика
Покорство семантично принадлежи към полето на подчинението, волята и отношението към властта или обстоятелствата. Семантичното ядро е доброволното или принудителното отказване от съпротива и приемането на чуждо решение, надмощие или неизбежна съдба. Думата може да има неутрални, религиозни и нравствено отрицателни конотации. В положителен контекст се свързва със смирение, дисциплина и търпение, а в критичен — с безхарактерност, страх и липса на самостоятелност. Обобщава поведение, при което покореният не противопоставя собствената си воля на чуждата сила или на обстоятелствата.
Типични словосъчетания
Покорство се среща в следните типични словосъчетания и фрази: