плен – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на плен
основно – състояние на зависимост и робство поради попадане при неприятеля или врага
2. Значение на плен
прен. – състояние на покорство, зависимост или подчинение от нещо или някого
3. Значение на плен
разг. – заложничество или задържане от страна на противника
4. Значение на плен
библ. – наказание чрез поробване или изгонване в чужбина, често свързано с божие наказание
5. Значение на плен
спец. – военно задържане на войници или цивилни по време на конфликт
Граматична характеристика
Морфологични особености
Плен мъжки род, само единствено число, отхожда по первое склонение. именителна форма: плѐнът, винителна: плѐна, творителна: плѐн. членува се като плѐнът, плѐна. словообразувателни производни включват пленник, пленен, пленнически.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Плен употребява се в литературен език, исторически и военни контексти за буквалния смисъл. преносното значение е често в поезия, любовна лирика и разговорен език за емоционална зависимост. уместна е във формални текстове, новини и библейски преводи, обхваща неутрален до книжовен регистър.
Семантична характеристика
Плен семантичното поле обхваща загуба на свобода, подчинение и зависимост с конотации на страдание в букв. смисъл и очарование в прен. асоциира се с война, любов и страсти. културно се свързва с библейския вавилонски плен и исторически войни.
Типични словосъчетания
Плен се среща в следните типични словосъчетания и фрази: